bg   En  
   Новини
18.01.2016 - 138 години от Освобождението на Асеновград

                Уважаеми дами и господа, скъпи съграждани и гости на Асеновград,

На този ден преди 138 години в нашия град пристига НАДЕЖДАТА за СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИТЕ. Тя е олицетворена основно от личността на генерал В. Д. Дандевил, както и от всички знайни и незнайни войни и доброволци под неговото командване.

          Не казвам, че Свободата, в нейния основен социален смисъл, идва тогава тук, защото в стария Станимака положението на българите тогава е много по-различно в сравнение с другите градове и села, освободени от руската армия през войната 1877-1878 г.

           Тук те са били подчинени не само на османската административна държавна система, но, чрез нея, основно на управляващата олигархия в градчето, която е с гръцко самосъзнание. Всички области от обществения и личния живот на българите в този град до 18.01.1878 г. са били в ръцете на „елиногласните”. От ходатайството за назначаване на ратайче или слугинче, до избора на градоначалник и градска управа; от правото на събиране на данъци за империята, до таксите за свещи и други църковни дейности – всички възможни лостове на управление, пропаганда и асимилация са били в разположение на „гърците”. Накратко – и в стопански, и в духовен, и в просветен смисъл – българите са били принудени да търпят много често унизителните претенции на техните съграждани с гръцко самосъзнание.

            До Йорданов ден 1878 г. обичайният изход за повечето българи в Станимака е бил примирението и доброволната асимилация към „елинската” общност. И въпреки опитите на по-будните българи, като Ангел Войвода, Отон Иванов, Бако Динчо, Карааланов и др., за отстояване на българщината тук, повечето им мащабни начинания са обречени на неуспех.

           С идването преди 138 г. на руските войски тук се появява надеждата за българите да реализират своето право на обществена позиция, което е било забранявано толкова дълго. И те не пропускат своя шанс. Постепенно, с цената на много жертви, труд и лишения, успяват да постигнат сами своята свобода в своя град.

           Уважаеми дами и господа, нека не забравяме, че тази промяна, която започва на 18.01.1878 г., и води до днешното ни самочувствие на достойни граждани на един български град – Асеновград – е най-вече резултат от храбростта и войнските качества на генерал Дандевил, неговите войни и на всички, които обрекоха своя живот, сила и енергия за развитието и благоденствието на нашия град.

         В тази връзка трябва да спомена, че тези храбри мъже, участвали във Руско-турската освободителна война, се изправят освен срещу добрe подготвената, организирана и по-многобройна османска армия и срещу един, може би, много по-труден противник – суровата зима на 1877 г. Въпреки големите жертви от замръзване, които са около 15-20 % от личния състав на Западния отряд, тези герой правят невъзможното – преминават Стара планина в студа, през бури и виелици, и постигат уникалната военна победа, довела до нашето политическо реабилитиране като европейска държава.

         Вечна памет за тези герои! Споменът за тях ще остане завинаги в нашите признателни сърца! Честит празник!