bg   En  

  БЕЛАНТАШ


   Скалното светилище Беланташ се намира в Средните Родопи-Добростанския планински масив, на 30 км югоизточно от Асеновград. То е едно от най-големите в Родопите тракийски светилища. В близост до него са разположени и други сакрални места като: Караджов камък, Хайдук таш, Ин кая, Шилнестия камък, Питвото и Кръстова гора. За първи път се провеждат археологически проучвания на обекта от Исторически музей – Асеновград, в лицето на Росица Морева – Арабова и Георги Велев през 1975 г. През 2010 г. започват редовни археологически проучвания на обекта с научен ръководител д-р Борислав Бориславов с екип археолози от НИМ – София.
    Етимологията на думата „беланташ” идва от родопския диалект „белан” – бял или хубав, и турската дума „таш” – камък, което ще рече „Белият камък” или „Хубавият камък”.
    Беланташ представлява скално плато /масив/ с надморска височина 1256.9 м., с приблизителна площ ок. 10 дка, издължено в посока североизток-югозапад. Археологическия обект обхваща повърхността на платото и непосредственото му подножие от всички страни. Хронологическия обхват на съществуване на обекта, според откритите артефакти, се определя от кр. V хил. пр. Хр. /късна каменомедна епоха/ до IV - V в. сл. Хр. /ранно средновековие/. Предполага се, че светилището е използвано най-активно през I хил. пр. Хр. от тракийското племе беси. На територията на обекта в скалите са изсечени стълби, олтари, ями за жертвоприношения и пречиствания, улеи и щерни. Според археоастрономи, както повечето скални светилища, обектът е играел роля на слънчева обсерватория за измерване на времето и определяне обредния и стопанския календар.
    Сред скалите е намерена сребърна плочка с изображение на тракийския бог Сабазий, датирана според някои изследователи VI – V пр. Хр. в, според други - в римската епоха, която се съхранява в НАИМ при БАН. Относно автентичността на плочката съществува спор в полза на твърдението, че тя е подхвърлена в наше време, с цел създаването на легенда за древния й произход.
    За древните Сабазий е фригийско божество, което прониква от Мала Азия в Тракия. Древногръцките автори свързват Сабазий с Дионис, богът на мистериите и екстаза, на плодородието и смъртта, бог на виното и театъра, на сладките блаженства и ужасяваща лудост. Някои изследователите предполагат, че Беланташ е светилището на Дионис в Родопите.