bg   En  

  Асенова крепост


   Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.

   Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието: "В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."

    В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.

    При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост. Обектът се обслужва от екскурзовод.