bg   En  

  Централна Експозиция

    Историческият музей е уреден през 1971 г. в приспособена за целта сграда, построена през 1895 г. като Дом на офицера. В музейната експозиция на площ от 200 кв. м в три зали и 3 отдела са експонирани 1000 музейни единици.

      Отдел "Археология" запознава с живота в нашия край от 7000 г. пр. н.е. насам. Показани са каменни и костни оръдия на труда, култови и битови предмети. Музейната керамика от неолита поразява с красотата и смелите творчески решения. Много характерни са експонираните произведения на праисторическата култова пластика и зооморфни съдове. Изключителна е находката от землището на село Мулдава - керамичен съд с форма на елен.

    Каменни брадви с дупки, костни плоски идоли, керамика и др. показват човешкото развитие през халколита. Особен интерес представлява глинен женски идол, символ на плодородието, с художествено натуралистично деформиране на тялото като обект на култ.

     Носителите на бронзовата и по-късна халщатска култура в този край са траките от племето беси. От тази епоха са образците от защитно инападателно оръжие, колекцията от мраморни оброчни плочки и др. Уникална е малката статуетка на Телесфор - богът на здравето, който привлича посетителите със загадъчната си усмивка.


      Най-значителни са следите от материалната култура на траките от времето на римското владичество, когато античното селище на територията на днешния град достига своя разцвет. От І век на н.е. датира тракийското могилно погребение с четириколесна колесница и богат погребален инвентар.

    Средновековието е представено с находки, открити при археологическите разкопки на Асеновата крепост и стенописи - копия от Бачковската костница и Асеновата крепост.

      Отдел "Етнография" представя национални костюми, накити, тъкани и предмети на бита, които впечатляват с хармоничното съчетание на багрите, с простотата на формите и изработката. С експонати от фонда на музея се уреждат временни изложби от мартеници, сурвачки, тъкани и плетива и др.

    През епохата на Възраждането българското население в града създава богата духовна и материална култура и води борба за самостоятелнабългарска църква и просвета. Снимките на Бако Динчо Кузмов - основател на българската община, Желю Тянев - хайдутин,

Отон Иванов и Сава Катрафилов - сподвижници на Васил Левски, Павел Костов и отец Матей Тодоров - членове на Тайния революционен комитет, говорят за свободолюбивия дух на населението.

    На 18 януари 1878 г. победният щурм на руските войски начело с генерал Виктор Десидерович Дандевил и генерал Краснов, донасят свободата. Но несправедливият Берлински договор разделя отново българските земи и Асеновград остава в пределите на Източна Румелия. Под ръководството на Тайния революционен комитет, начело с Никола Кръстев и поп Ангел Чолаков, на 6 септември 1885 г. чета от 2000 бойци от Асеновградския край тръгва за Пловдив и участвува в провъзгласяването на Съединението.